Това е една от най-честите фрази на пациентките, които идват на консултация във връзка с млечните жлези. Една част от тях, веднага след като имат подобно оплакване, търсят медицинска помощ, но друга част от пациентките, за съжаление, не.
По-възрастните жени съобщават, че имат оплътнение, тъй като ‚‚са се ударили‘‘ или ‚‚опирали дълго време в ръба на масата‘‘, което обаче най-често не е причината за новопоявилото се образувание.
Въпреки че при една част от дамите в тази възрастова група заболяването протича по-бавно, това не е причина за отлагане на прегледа. Те често ни посещават в момент, в който ‚‚бучката е пораснала доста за последните 2-3 месеца‘‘, а същата е била налице повече от 6 месеца или дори една година.
При жените, в по-млада възраст, рискът от злокачествено заболяване е значително по-нисък, но съществува и се смята, че в някои случаи може да се развие и прогресира по бърз и агресивен начин.
Ракът на гърдата не е единственото заболяване в тази област, което би могло да влоши състоянието, да застраши живота на пациентите или да наруши тяхното качеството на живот.
При наличие на подобни оплаквания е важно да се извърши хирургичен преглед на двете гърди.
Обективният статус оценява всички промени, свързани с промяна в кожата, формата и големината на гърдите. Обръща се внимание на секрецията от мамилата, както и промени в нейната форма и положение.
‚‚Палпацията‘‘ е метод на физикално изследване, който се основава на тактилното чувство на допир с човешкото тяло. Във връзка с конкретната патология палпацията цели да установи наличието на изменения в структурата на самата млечна жлеза и лимфните възли, които дренират лимфата от гърдата към аксилата (подмишницата).
Образното изследване е следващата важна стъпка при установяване на причината за оплакванията на пациента. Като най-достъпен метод и такъв с висока чувствителност, се използва ехографията, която дава информация на база на предадените и приетите отразени ултразвукови възли.
Методът цели както оценка на ‚‚опипващата се“ формация, така и в диагностицирането на образувания, които не могат да бъдат открити с ръка, тъй като са изключително малки или се намират в дълбочина на млечната жлеза.
Липсата на адекватна, задължителна и организирана профилактика е бич за нашата страна. Този въпрос е прехвърлен най-често на хирурзите и общопрактикуващите лекари, които не винаги успяват да убедят своите пациенти, че въпреки липсата на симптоматика, трябва да бъдат преглеждани регулярно.
Най-честият отговор в случая е – ‚‚Аз нямам нито болки, нито съм усетила нещо‘‘, а идеята на профилактиката е именно консултацията и изследванията да бъдат направени тогава, когато няма симптоматика и заболяването да се открие в ранен стадий.
При по-възрастните жени, които не потърсят навременна и адекватна помощ, заболяването бива диагностицирано в напреднал стадий.
За съжаление, една част от пациентите, с които работя в последно време са именно такива. Това са най-често жени, които на първо място изпитват страх от това ‚‚да не би, да им открият нещо’’, жени, които живеят сами или такива, които имат психически проблеми.
Страхът от болест е емоция, която не е възможно да бъде избегната, но важното в такива моменти е да надделява разумът.
Изключително много се радвам, че попаднах на д-р. Иванов, тъй като професионализмът му е несравним. Отнася се внимателно и обяснява всяко едно нещо подробно. Всеки един лекар трябва да се отнася по този начин!