Този тип образувания се причисляват към така наречените нискорискови тумори. Злокачествените промени в тези формации, след тяхното патоанатомично изследване, като честота е около 0.002-0.125 %. На този етап въпросът, дали фиброаденомът е рисков фактор за развитие на рак, остава неустановен, въпреки че има такива предположения.
Съдържание:
1. Какво представлява фиброаденомът?
2. Каква е причината за появата на фиброаденома?
3. Какви са симптомите при наличие на фиброаденом?
4. Как се диагностицира фиброаденомът?
5. Как се взема биопсия и какво представлява?
6. Какво представлява операцията?
Какво представлява фиброаденомът?
Това е най-честият доброкачествен тумор на гърдата при жените и може да възникне във всяка възраст. Съществуват случаи и на мъже с подобна диагноза, но те са много редки като честота. Статистиката показва, че около 10 % от жените в световен мащаб ще се срещнат с болестта, като възрастовата група, при която се установява тя, предимно е между 15 и 35 години. Този тип образувания са най-често единични, но могат да се образуват по няколко и в двете гърди, при около 15 % от пациентите.
Каква е причината за появата на фиброаденома?
Смята се, че причината за неговата поява би могла да бъде хормонална (и по-конкретно на повишените нива на женските полови хормони, в частност – естроген). Съществува установена корелация между индекса на телесна маса и честотата на възникване на фиброаденомите. В проучване с над 1700 пациенти се демонстрира пик на заболелите в диапазона между 25-29.9 кг/м2 при норма – 18.5 и 25 кг/м2. При някои бременни се наблюдава увеличаване на размера на фиброаденома- прогресивно с напредване на бременността, а при жени след менопауза, съответно – смаляване.
Какви са симптомите при наличие на фиброаденом?
Най-честoтo оплакванe, свързанo с това заболяване, е установяването на твърда, овална и подвижна ‚‚бучка‘‘ от жената при самоизследване. Болката не е чест симптом.
Как се диагностицира фиброаденомът?
Според статистиката между 25 %-35 % от тези образувания не могат да бъдат открити от самите пациентки, а се диагностицират случайно при профилактичен преглед.
Диагностицирането на този тумор се състои от няколко етапа:
Клиничната диагноза се поставя на базата на хирургично (мануално) и образно изследване.
Двете методики са взаимно допълващи се и предоставят по-точна информация, когато бъдат извършвани заедно.
Образнодиагностичните методи, които са подходящи в тези случаи, могат да бъдат– ехография, мамография и магнитен резонанс.
Според някои проучвания диагностичната точност на ехографския метод за фиброаденомите варира между 78.8-99.5 % и е по-висока от тази на мамографията. Независимо от това, последната има по- големи предимства за отдиференциране на бенигнени (доброкачествени) от малигнени (злокачествени) калцификати. Ядреномагнитният резонанс е метод, който се използва изключително рядко при тази патология. Във връзка с високата си себестойност, методът се използва при селектирани случаи. Дефинитивната диагностика на тази болест е единствено патологичното изследване или така познатата сред обществото ‚‚биопсия‘‘. Това е единственото изследване, което би могло да даде категорична информация относно характера на тумора.
Как се взема биопсия и какво представлява?
Съществуват няколко различни метода за вземане на биопсия:
1. Широкоиглената или така наречената ‚‚щанцова биопсия‘‘ e златен стандарт за хистологична (тъканна диагноза).
Тя може да бъде извършена под така наречения ‚‚мануален‘‘ контрол (при тумори, които е възможно да бъдат докоснати през кожата).
Методиката, която е значително по- прецизна, е чрез използването на ултразвукова апаратура по време на интервенцията. Ехографията дава възможност за прецизно навигиране на иглата директно в зоната на образуванието, като това може да бъде проследено ясно на екрана на самата машина.
2. Тънкоиглена аспирационна биопсия
Това е метод, който се използва по- рядко, тъй като оценява материала, който се взема от тъканта на ниво клетки. Техниката може да бъде извършвана както под мануален, така и под ехографски контрол.
3. Ексцизионна биопсия
Същата представлява операция, при която се премахва самото образувание и то се изследва отново от патоанатом. При нискорискови тумори това е рутинна интервенция, за разлика от случаите, в които имаме съмнение за злокачественост.
Какво представлява операцията?
Операцията за премахване на фиброаденом цели на първо място отстраняване на самата формация и на второ, но не последно място, да бъде съхранен естетичният вид на женската гърда и нейният обем. Този тип тумори се развиват по типа на ‚‚пространство заемащ процес‘‘. Това означава, че те притискат и избутват околния паренхим. Когато тези образувания са по-големи по размер, е възможно допълнително да бъде необходимо разместване на тъканите на самата гърда, по начин, по който да бъде запълнен дефектът от тумора.
В други случаи фиброаденомът е малък по големина и не може да бъде палпиран (докоснат), поради големината на женския бюст или неговото разположение дълбоко в жлезната тъкан.
Това налага да използваме ултразвукова апаратура, с цел откриване на формацията в дълбочина. Цели се да се подсигури напълното отстраняване на туморната формация и минимално увреждане и отстраняване на здрава жлезна тъкан. Операцията завършва с послойно затваряне на оперативната рана, като в някои случаи се поставя и дрен.
Смята се, че тези операции могат да бъдат извършени по така наречения ‚‚миниинвазивен начин‘‘, който се дължи на внимателната оперативна техника, използването на подходящ инструментариум, апаратурата за електрокоагулация (кръвоспиране) и не на последно място- професионален опит. Кожният дефект може да бъде затворен както с единични тънки конци, (поставени по начин, по който да остане минимален белег), така и с интрадермален шев, при който шевният материал се резорбира след време и се пропуска необходимостта от отстраняване на конците.
Възстановяването при този тип операции е бързо.
Пациентът още същия ден може да води активен начин на живот, да се обслужва, да се храни и да пие течности. В зависимост от шевния материал, превръзката след операция остава между 3 и 10 дни.
След хирургичното лечение е необходимо да бъде провеждано регулярно проследяване на зоната на интервенцията, с фокус върху възстановяването и превенцията от развитие на следоператвини усложнения.
Научете повече за това –
“как сама да преглеждата гърдите си“ и
“кои са най-честите симптоми при рак на млечната жлеза“
Източници:
1.El-Essawy, M., AL Haidary, A. & Khan, A. Ductal carcinoma in situ (DCIS) in breast fibroadenoma. Egypt J Radiol Nucl Med 51, 73 (2020). https://doi.org/10.1186/s43055-020-00191-5
2. Ajmal M, Khan M, Van Fossen K. Breast Fibroadenoma. [Updated 2022 Oct 6]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022
3. Peng Y, Xie F, Zhao Y, Wang S; Chinese Society of Breast Surgery. Clinical practice guideline for breast fibroadenoma: Chinese Society of Breast Surgery (CSBrS) practice guideline 2021. Chin Med J (Engl). 2021 Apr 15;134(9):1014-1016.
4. EI-Wakeel H, Umpleby HC. Systematic review of fibroadenoma as a risk factor for breast cancer. Breast 2003; 12:302–307. doi: 10.1016/s0960-9776(03)00123-1.
5. 20. Wilkinson S, Anderson TJ, Rifkind E, Chetty U, Forrest AP. Fibroadenoma of the breast: a follow-up of conservative management. Br J Surg 1989; 76:390–391. doi: 10.1002/bjs.1800760424.
6. 21. Pruthi S. Detection and evaluation of a palpable breast mass. Mayo Clinic proceedings. Mayo Clin Proc 2001; 76:641–647. doi: 10.4065/76.6.641. 22. Mühlberger G, Lauth G. Value of palpation findings in breast examination (in German). Geburtshilfe Frauenheilkd 1993; 53:772–775. doi: 10.1055/s-2007-1023724.
7. 23. Zimmermann N, Ohlinger R. Diagnostic value of palpation, mammography, and ultrasonography in the diagnosis of fibroadenoma: impact of breast density, patient age, ultrasonographic size, and palpability. Ultraschall Med 2012; 33:e151–e157. doi: 10.1055/s-0031-1273410.
8. O’Brien S, Kowdley GC. Benign breast diseases and body mass index: is there a correlation? Am Surg. 2014;80(5):461–465.
9. Feschenes L, Jacob S, Fabia J, Christen A. Beware of breast fibroadenomas in middle-aged women. Can J Surg 1985;28:372–4. [PubMed] [Google Scholar]
10. Dupont WD, Page DL, Parl FF, Vnencak-Jones CL, Plummer WD Jr, Rados MS, et al.. Long-term risk of breast cancer in women with fibroadenoma. N Engl J Med 1994;331:10–5. [PubMed] [Google Scholar]
11. Buzanowski-Konakry K, Harrison e.g. Jr, Payne WS. Lobular carcinoma arising in fibroadenoma of the breast. Cancer 1975;35:450–6.